Поредният филм от младежката поредица представя етнографската общност ваяци, считани за потомци на рода Дуло
Етнографската общност ваяци, считани за потомци на рода Дуло, представя поредния филм от младежката поредица „Град, целунат от морето – Шарен кръстопът”.
Ваяци (вайковци, въяци) са етнографска група, първоначално населяваща източните области на Стара планина, основно в селата Голица, Козичино, Доброван и Аспарухово.
Това са села с много стара история, датираща още от първите векове след основаването на Дунавска България, разказват във филма Роси и Стаси Станчеви и Емо Христов.
„Това население носи прозвището ваяци, защото в говора си употребява една по-специфична думичка “ва”. Къде ходи “ва”, какво прави “ва” и от там името на ваяците“, разказва във филма Светлозара Колева от Етнографския музей във Варна.
Един от най-запалените изследователи на ваяците е Пламен Павлов от Варна. Интересът му към общността идва от факта, че той самият е потомък на тази етнографска група.
„Ние помежду си не се наричаме ваяци. Ние се наричаме кавадар. Във ваяшкия диалект буквата Ф е излишна. Самите ваяци имат себе си за преки потомци на Аспаруховите българи. Това са села, претендиращи да са връстници на българската държава, като се е считало, че рода Дуло е бил оставен да пази проходите, а той е дал началото на ваяшката етнографска общност.
Изворните села на ваяците – Еркеч и Голица били хомогенен български остров сред обръч турски села.
През турското робство те са били свободни села. За това, че са били немюсюлмани, гяури, като пазачи на проходите, те са плащали символичен данък от крина ечемик, купа сено и една кокошка. Затова са можели да си позволят и изхранят много деца, за едно семейство е било нормално да има 10 – 15 деца“, разказва още Пламен Павлов.
Какво е останало в наследство днес от онези времена като навици, култура, кулинария, които се пазят и днес? Нужен ли е преводач при посещение във ваяшко село? Защо това да откраднеш овцата на съседа се счита за напълно приемливо и е като традиция, предавана от поколение на поколение? Какво разказва легендата за Петльовден, почитан по най-колоритен начин в Голица?
Тези и други любопитни подробности разкрива филмът, посветен на ваяшката общност, която и до днес се е съхранила като затворено общество без външно влияние, което пази самобитния си диалект.
Във „Вечери в Антимовския хан“ Йордан Йовков представя „въяците“ по следния начин:
Пред хана задрънкаха каруци и спряха. Повече от петнайсет-двайсет души селяни влязоха в кръчмата. Само като ги видеше човек, можеше да познае кои отде са. Ето тия с големите калпаци и с червени антерии, мъже едри, космати. Смятат ги малко диви и ги наричат „въяци“, защото говорят с „ва“: „Иване ва!“ „Ела ва!“.
Поредицата от младежки филми „Град, целунат от морето – Шарен кръстопът“ на СНЦ „Пресклуб Варна“ се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България, “Ти и Lidl за по-добър живот”, в партньорство с Фондация “Работилница за граждански инициативи” и Български дарителски форум.
Медийни партньори по проекта са младежкото издание Youth Street Varna и информационното издание TheSite24.net.
Повече за вайковската eтнографска общност ваяци може научите във видеото:
Източник: thesite24.net