От борба с дезинформацията до облагородяване на средата – одобрените проекти в осмото издание на програмата показват, че хората вече не искат само да мечтаят, а да действат заедно.
На снимката: Камелия Иванова (АЕЖ), Милена Драгийска (Лидл България), Илияна Николова (ФРГИ) и Теодора Бакърджиева (БДФ)
Промяната в местните общности рядко започва от големи стратегии. По-често тя тръгва от смелостта на хората да вземат нещата в свои ръце – да защитят кауза, да решат конкретен проблем, да потърсят партньори.
Това е принципът, върху който е изградена най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl“ и успешно се развива от 2017-а досега.
Преди дни стана ясно кои са проектите, които ще бъдат изпълнявани в осмото издание на програмата. С фонд от 204 516.80 евро (400 000 лв.) ще бъдат подкрепени 45 проекта в добре познатите вече пет тематични области (#BeVocal, #BeLocal, #BeFair, #BeGreen, #BeActive), които ще се реализират в 27 населени места в страната.
В това издание освен на граждански организации, читалища, училищни настоятелства и младежки неформални групи, събрали млади хора между 14 и 18-годишна възраст, програмата отново даде шанс и на регионални медии и индивидуални журналисти да развият свой проект в подкрепа на важни за техните общности теми. Тази година акцентът в #BeVocal беше поставен върху медийната грамотност, развитие на критично мислене и разпознаване на дезинформация – важни умения за успешното ни справяне в свят, преситен от информация и разнопосочни послания.
За доверието между гражданския сектор и бизнеса, силата на местните общности и фокуса върху медийната грамотност в осмото издание на „Ти и Lidl“, разговаряме с Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България и партньорите на програмата – Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Теодора Бакърджиева, изпълнителен директор на Българския дарителски форум и Камелия Иванова, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти – България
Милена Драгийска, Лидл България, за доверието, последователността и „свещицата“, която гори дълго
Г-жо Драгийска, какво означава за вас фактът, че „Ти и Lidl“ вече има 245 проекта през годините? Какво казва това за гражданската енергия?
245 проекта означава нещо много хубаво – на все повече хора не просто им се мечтае за някаква промяна, а вземат нещата в свои ръце и показват, че преминаването към действие започва от всеки един от нас. Разбира се, тези хора имат нужда от подкрепа, защото иначе ще бъде едно донкихотовско усилие, което може би няма да стигне до своя резултат. Но когато общността от съмишленици расте, това дава енергия и заразява – ето защо “Ти и Lidl” е една от най-любимите ми инициативи през годината.
Защо се фокусирате върху местните общности, а не върху националния мащаб?
Ние усещаме какво означава гражданската енергия по места и колко много проекти – невидими не само за големите медии, но често и за политиците – иначе не биха видели бял свят. Гражданите на България не са само в големите градове. Те са навсякъде. И всяко населено място, дори да изглежда запустяло за някого, за друг е дом и история. Именно в този контекст малките промени имат най-голяма стойност.
Вие говорите за доверие като основен резултат. Как го дефинирате?
Големият брой кандидатствали проекти е най-ясният индикатор, че програмата работи. Той показва, че гражданският сектор разпознава бизнеса като предвидим и последователен партньор, а не като източник на еднократна подкрепа. Ако използваме една празнична метафора – по-важна от бенгалския огън е свещицата, която гори дълго и излъчва топлина.
Каква е ролята на клиентите в този модел?
Ролята им е ключова, но участието им е косвено и не изисква допълнителни средства от тях. Механизмът е следният: в определен период от време ние даряваме малка сума за всеки издаден касов бон. Сумата не се удържа от клиента, а се осигурява от Lidl. Така всеки, който пазарува, става съмишленик – неговият бон се превръща в дарение от нас към обществото, а доверието на клиентите е това, което пълни фонда и прави възможни реалните промени в местните общности.
Как стигнахте до решението #BeVocal да е във фокуса на осмото издание?
Поставихме #BeVocal в центъра на осмото издание, защото уважаваме труда на журналистите и ясно осъзнаваме колко ключова е тяхната роля в среда на дезинформация и фалшиви новини. Като родители и като част от обществото, смятаме, че носим отговорност поне да имаме чувствителност към този проблем – и да подкрепяме журналистически проекти и медийни платформи с ресурсите, с които разполагаме. Най-важното обаче е да водим честен разговор, който да събужда тази чувствителност и в обществото.
Камелия Иванова, АЕЖ-България, за местните медии като „туптящото сърце“ на общностите
Г-жо Иванова, какво ви каза рекордният брой кандидатури в журналистическата категория?
Подадени бяха 25 кандидатури – наистина рекорден брой за #BeVocal, която е и най-младата категория в програмата. Нужно ѝ беше време да се утвърди, а този резултат показва две важни неща. Първо – доверие, което е фундаментално за журналистиката. И второ – в страната има много активни местни журналисти и медии, които работят в полза на своите общности и ясно заявяват нуждата си от подкрепа, за да продължат да го правят.
Как описвате ролята на местните медии „на терен“?
Местните медии са туптящото сърце на общностите, те отразяват проблемите, с които хората се сблъскват всеки ден. Те са най-близо до реалните теми и често първи дават глас на въпроси, които иначе биха останали незабелязани. В същото време реалността е, че много от тези медии работят с минимални ресурси – понякога става дума за много малки екипи, а често дори за един човек, който прави всичко. Именно затова подкрепата и шансът за изява, които подобни грантове дават, са толкова важни не само за самите журналисти, но и за общностите, на които те служат.
На снимката: Подкрепени проекти в категорията #BeVocal
Илияна Николова, ФРГИ, за „гражданските пустини“ и реалната карта на активността
Г-жо Николова, все по-често се говори за „граждански пустини“. Какво показват наблюденията ви от програмата?
Бих започнала с думите на Иван Хаджийски, че обществото не е дадено – то се изгражда всеки ден с усилията на всички негови членове. „Ти и Lidl“ е пример именно за активното участие на хората в създаването на по-добър живот. В последните години се наложи тезата, че гражданските организации са концентрирани основно в големите градове и че съществуват т.нар. „граждански пустини“. Опитът ни от програмата обаче показва, че това твърдение не е особено вярно Всъщност ние успяваме да достигнем до най-малките общности през читалищата, които са първите форми на гражданско сдружаване. В днешни дни има много села, в които може да няма училище, детска градина или здравен център, но читалището е там и събира своята местна общност, за да преобразяват живота, съобразно местните нужди. За всичките осем издания досега инициативата е достигнала до над 80 населени места в страната, включително малки такива с жители под 200 човека.
А как изглежда това конкретно тази година?
Осмото издание включва 27 населени места, като 13 от тях са нови за инициативата. Това показва, че каузите намират почва и извън големите центрове – включително в общности, които често отвън изглеждат „запустяващи“.
Именно този акт на обединяване, независимо от мащаба, е ключов. Фактът, че хората намират смисъл да действат заедно, е важна стъпка в изграждането на тъканта на обществото, в което живеем.
Какво отличава „Ти и Lidl“ като подход спрямо други програми за подкрепа на граждански инициативи?
За мен ключовото е, че програмата не тръгва от готови решения, а от хората и от конкретния контекст, в който те живеят. Тя дава възможност гражданите сами да формулират проблема и да предложат решение, вместо да бъдат поставени в предварително зададена рамка. Това създава ангажираност и усещане за смисъл, а не просто изпълнение на проект.
Теодора Бакърджиева, БДФ за дарителството и модела „Ти и Lidl“
Г-жо Бакърджиева, как четете данните за дарителството през 2024 г. и каква е ролята на бизнеса?
С последния анализ за дарителството в България за 2024 г. отчетохме изключително голям ръст в обема на предоставените дарителски средства. Основният принос идва от компаниите – нещо, което дори нас ни изненада с мащаба си. Данните и наблюденията ни показват, че все повече фирми, особено онези с дългосрочни бизнес амбиции, осъзнават, че връщането към обществото чрез дарителски инвестиции и подкрепа за местните общности не е странична дейност, а част от устойчивото развитие на бизнеса.
Как се вписва моделът „Ти и Lidl“ в тази по-широка картина?
Този модел е много добър пример за еволюцията на корпоративната филантропия у нас. Той не се изчерпва с предоставяне на средства, а включва активното въвличане на партньори, клиенти и служители. Именно това превръща дарителството от еднократен акт в смислен обществен процес с по-дългосрочно въздействие.
На снимката: Осмо издание на “Ти и Lidl”
Какво прави една програма устойчив модел, а не просто кампания?
Ключът е в последователността и в партньорството. Когато подкрепата не е еднократна, а се развива с времето, се създава предвидимост – и за гражданските организации, и за местните общности. Това дава възможност идеите да надграждат, да се развиват и да постигат реално въздействие. Именно тази дългосрочност и яснота отличават програмите, които наистина променят средата.