Децата със специални образователни потребности в България се увеличават все повече, показва анализ на омбудсмана проф. Диана Ковачева. Още по-тревожно е, че голяма част от тях са извън образователната система, а за останалите условията все още не отговарят адекватно на техните специфични нужди. На фона на генералните проблеми в образователната ни система и нуждите от реформи, често този проблем се неглижира от институциите и общественото внимание. Въпреки това екипът на омбудсмана е заложил темата като приоритетна и от години работи по темата. За да разберем какви са актуалните проблеми, свързани с приобщаването на тези деца, търсенето на решения и постигнатите резултати, както и какви са възможностите на корпоративното дарителство, разговаряме с омбудсмана проф. д-р Диана Ковачева.
– Г-жо Ковачева, неведнъж сте повдигали темата за проблемите, с които се сблъскват децата със специални образователни потребности. От Вашият опит, кои са най належащите за решаване въпроси?
За мен въпросите, които са свързани с приобщаващото образование и проблемите на децата със специални образователни потребности са кауза от години. Имаме малка стъпка, успех с осигуряването на 8 млн. лв. допълнителни средства, които в рамките на обсъждането на бюджета, по мое настояване успяхме да поискаме и бяха дадени със съзнанието, че нито е достатъчно, нито е абсолютно решаване на проблема. Стремя се да изграждам мостове между децата, родителите и тези, които вземат решения и правят политика. В края на м. ноември, заедно с министъра на образованието проф. Цоков организирахме дискусия „Приобщаващото образование – проблеми и решения“ с участието и на председателя на комисията по образование Красимир Вълчев, на институции, неправителствени организации, родители, директори, преподаватели, учители. Идеята беше не просто да се чуят проблемите, но и да се посочат решенията. Един от изводите е, че се увеличават децата, които са със специални образователни потребности – 24 541 ученици, в детските градини и предучилищните групи са 6052 деца. 10 000 са децата със СОП и с увреждания реално са извън образователната система, 70% от детските градини и училищата в София нямат изградена достъпна среда, в страната положението е още по-зле. Сериозен е проблемът с липсата на подготвени учители за работа със специални деца в обща класна стая, липсват помощник на учителите, както и ресурсни учители. Предложенията и препоръките, които отправих към отговорните институции са свързани с осигуряване на повече специалисти, осигуряване на адекватно финансиране за специалните групи в детските градини, работа с родителите, обучение на всички педагогически и непедагогически специалисти, работа с университетите – стажантски програми, учебни програми и др. Освен това, изпратих препоръка за включване в Националните програми (НП) на Министерството на образованието и науката (МОН) на конкретни дейности, които са насочени към приобщаване на децата и учениците със СОП. С това ще се създаде възможност да бъдат разработени проекти, които да са достатъчно адаптирани към потребностите и специфичните нужди на децата и учениците в областта на изкуствата и спорта.
При Вас, като омбудсман, вероятно пристигат немалко оплаквания от родителите на тези деца. За какво най-често Ви сигнализират и искат съдействие?
За съжаление мога отговорно да заявя, че през годините се установи трайната тенденция на увеличение на жалбите и сигналите, свързани с интеграцията на децата със специални образователни потребности и достъпа им до качествено образование. Родителите споделят, че образованието на децата им и достъпът до предучилищните групи е всекидневна битка, която те водят в името на своите деца, те се сблъскват със стена от системни проблеми, отхвърляне, формалност, липса на ориентация на учителите за работа с тези деца, неразбиране на увреждането, което води до напрежение между родители и системата и образование само по документи. Жалбите много често са подкрепени от родителски организации или от група родители на деца с аутизъм, на ученици с разстройства в ученето и в училищните умения, от граждански организации. Не бих искала да отмина и факта, че само преди няколко години имаше подписки от учители, подкрепени с подписите и на родители на деца в норма, които настояваха децата със СОП да бъдат отделени в специални училища или паралелки и те да нямат достъп до общото образование. Може би всяка трета жалба е свързана с тези проблеми, най-честите оплаквания са свързани с факта, че децата със СОП не са желани нито в детските градини, нито в училище. Родителите буквално обикалят от директор на директор и така се струпват повече деца със СОП в определено училище, което е приемащо. Това на свой ред създава напрежение в класовете, от което страдат всички деца.
На сайта на институцията, която оглавявате, е видно, че процесът на подаване на сигнали от деца е много улеснен /има директен бутон „Аз съм дете“ до „подай жалба“/. Случвало ли ви се е да търсят съдействие и деца със специални образователни потребности и за какво Ви сигнализират?
Да, това е една чудесна възможност, за да се подават онлайн жалби от деца или от близки на децата. Така жалбите се разпределят приоритетно и по тях веднага започва работа.
Интересно в случая е, че тази възможност и страницата „Аз съм дете“ беше консултирана с ученици от София, които искрено изразиха и своите забележки по нея и тя сега е в процес на промяна. Една от последните жалби, за които сега се сещам, е на дете от аутистичния спектър, което иска да може да играе физическо възпитание с другите деца, другата е от дете от малко градче до Дунав, което се оплаква от лошо отношение на учителката към него.
Ако трябва да сравните времето, с което започнахте работа в институцията – от 2016 до наши дни, виждате ли напредък по решаване на тези проблеми? По-лесно ли е за учителите, родителите, децата да преодоляват трудностите?
През 2016 година През 2016 година все още прохождаше идеята, като през 2017 г. се прие Наредбата за приобщаващо образование, по силата на която се определи държавният образователен стандарт за приобщаващото образование. За мен един от най-важните членове в този нормативен акт е чл. 3, съгласно който „приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността“. Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование на всяко дете. Разбира се, че то трудно прохожда, трудно установява традиции и добри практики, но такива има. Именно поради това във всеки мой годишен доклад извеждам проблемите по тази тема като водещи и отправям редица конкретни препоръки. Все още очаквам да бъде направен цялостен и качествен анализ на условията, средата и резултатите от приобщаващото образование в България, което е задължително толкова вече години сред приемането на закона и наредбата. Припомнете си случаят на учителката Шиндова, който в някаква степен отразява общественото разбиране и подкрепа на принципите на приобщаващото образование от страна на учителите и голяма част от родителите. Днес още получавам такива писма за извеждане на децата със СОП извън училището. Споделям принципа, че само при система, която е съобразена с различните изисквания и потребности на децата, при система, която е достъпна и подкрепя всяко дете, могат да се постигнат качествени резултати. Нека да не забравяме, че интеграцията не е просто механично поставяне на едно дете със СОП в класната стая, а е цялостен процес на включване и приобщаване. Именно включването на децата позволява промяна на начина на учене, разбиране, начина им на развитие, на възприемане и приятелства. Включването позволява преобръщане на нашите навици и предразсъдъци.
Наскоро подкрепихте корпоративна инициатива, в която връчвате специален грант за проект за деца със СОП. Какви са Вашите наблюдения за корпоративното дарителство, конкретно в тази сфера? Достатъчно ангажирани ли са големите компании с темата и има ли ефект от усилията им за промяна на отношението към тези деца, по-успешното им приобщаване, подобряване на средата и смяна на нагласите в положителна посока?
Да, без колебание подкрепих социално ориентираната към децата със СОП инициатива на Лидл България, в рамките на кампанията „Ти и Lidl за нашето утре“.
За мен корпоративната социална отговорност е от особена важност и аз винаги заставам зад подобни прояви. Образователната интеграция на тези „специални“ деца е кауза, която си струва и се радвам, че вече среща разбиране и от бизнеса.
Смятам обаче, че подобни обществени актове по отношение на децата със СОП и развитие на приемащата среда за тях не са особено чести, за което всички заедно трябва да работим. Защото, нека не забравяме – тези деца са наши деца и сме длъжни като общество да ги подкрепяме, да им подадем ръка, да ги обичаме и уважаваме. Защото те са личности.
Казват, че всеки успех започва с една мечта. Каква е Вашата за бъдещето на приобщаващото образование?
Моята мечта е приобщаващото образование да стане наистина такова. Да приобщава тези деца, а не да ги отблъсква, натъжава и неглижира. Дължим им щастието, което им се полага.
Източник: 24chasa.bg